САЩ искат да изпратят колкото е възможно повече руски мъже у дома в ковчези без оглед на украинските жертви
Автор: Мика Медоукрофт, theamericanconservative.com Следвайте " Гласове " в Телеграм
Морализаторството и високомерието ни доведоха по-близо до нуклеарна война, в сравнение с сме били преди едно потомство
Ако новините за войната в Украйна ви се костват редки, повтарящи се и в последно време даже малко скучни, не сте сами. От присъщата за средностатистическия американец тукашна позиция – т.е. доста висока, нереална и политизирана вероятност – доста малко неща в тази война са се трансформирали или дават тип, че ще се трансформират.
В реалност, както постоянните читатели на American Conservative към този момент знаят, доста малко обилни обстоятелства са се трансформирали от началото на спора. Войната беше неизбежно предсказуема и предсказана. Инвазията и глобите в отговор доста отделиха европейската стопанска система от Русия и дадоха нов живот на НАТО. Въпреки ненадейно мощното показване на украинските сили и слабото показване на съветските войски, Украйна не може да издържи, да не приказваме да стартира контраатака, без големи количества американска военна помощ и оперативна поддръжка.
Така че читателите надали доста ще се изненадат от изключителното есе на Бенджамин Шуорц и Кристофър Лейн, оповестено неотдавна в Harper’s Magazine, в което се изяснява за какво ние – вие, аз и Америка – сме в Украйна. Но защото двамата излагат историята на морализаторското късогледство и крайното надменност, които ни доведоха по-близо до нуклеарна война, в сравнение с сме били през последното потомство, може въпреки всичко да бъдете шокирани. Най-сериозните хора, администриращи нашата империя, бяха непочтено груби и – още по-непростимо – глупави. В Америка понятието „ разследваща общественост “ няма смисъла на нещо като Менса.
Но същински потискаща е неналичието на въображение. Шоурц и Лейн описват за граждански боен анализатор, който, в лекции пред Пентагона и представители на разузнаването, задава въпроса каква би била реакцията на Съединени американски щати „ в случай че Мексико предложения Китай да разположи бойни кораби в Акапулко и бомбардировачи в Гуадалахара “. Отговорите са предвидими и подобаващи за сходно очевидно нарушение на нашата сфера на въздействие и опасност за сигурността ни. Но когато анализаторът прави връзка сред този сюжет и реакцията на Москва на разрастването на НАТО на Изток и американската политика в Украйна, слушателите „ останали сюрпризирани, в общи линии признавайки, „ По дяволите, в никакъв случай не съм се замислял в тази светлина какво вършим ние в Русия “ “, споделя анализаторът.
Няма значение, че за вманиачените по Студената война чиновници на защитата комплицираните договаряния и взаимни взаимни отстъпки към Кубинската ракетна рецесия би трябвало да оферират малко храна за размисъл, или че мексиканската прилика е явна. Едва през последния месец двама дипломати от кариерата, Дейвид Ръндел, някогашен началник на задачата в посолството на Съединени американски щати в Саудитска Арабия и Майкъл Гфьолер, някогашен дипломат и член на Съвета по външни връзки, направиха сравнението с Мексико на страниците на Newsweek.
„ Класическото условие за обективна война включва опцията за победа “, пишат те. „ Докато цяло потомство украински мъже измира, тъжната действителност е, че възможностите на Украйна за победа против Русия са същите като на Мексико против Съединените щати. Проточването на спора няма да промени уравнението. “ Ако има предпочитание да се понижи кръвопролитието на руско-украинския спор, вярното нещо е да се упорства за договорно съглашение и да се спре подхранването на тази изтощителна война посредством снабдяване на по-малко, въпреки и не напълно, лимитирано въоръжение и поддръжка на лимитираната човешка мощ.
Разбира се, желанието на Америка да изпрати колкото е допустимо повече съветски мъже вкъщи в ковчези, без оглед на цената в украински животи, непрекъснато се подхранва от историята " Русиягейт ", за която знаем, че е подправена. Но на политическо равнище това пояснение е с обърната причинно-следствена връзка. Елитът, олицетворяван от Хилъри Клинтън, е същият, който от години желае да вкара Украйна в областта на НАТО и да смени режима в Русия. Докладът „ Дърам “ обяснява, че обвиняванията против тогавашния претендент Доналд Тръмп в скрит план с Русия са били част от интервенция, инициирана от акцията на Клинтън, с цел да предотвратят избирането на Тръмп за президент, която беше улеснена и подкрепена от чиновници на формалната национална сигурност. Администрацията на Тръмп представляваше четиригодишна пауза в дългия проект за уединяване на Русия и Владимир Путин, само че във връзка с пропагандирането на този спор пред американския народ тези години не бяха изгубени.
Който има уши да слуша, дано слуша, само че аз не чакам доста в това отношение. Точно както значимата динамичност в тази война остава в огромна степен непроменена от ранните седмици на спора, по този начин и политическата обстановка е забележима за тези, които имат очи да виждат, откакто Досието " Стийл " за " Русиягейт " стана за първи път публично притежание. Всъщност желанието на външнополитическия хайлайф да употребява Украйна като оръжие против режима на Путин и против независимостта на Европа беше явно доста преди този момент. Ако хората към момента не са видели това, актуалната война и отчетът „ Дърам “ надали ще отворят очите им.
В този случай, както предлага Матей в двайсета глава от евангелието си, може би би трябвало с удоволствие да дадем денарий даже и на тези последните, а аз ще се веселя да видя, че някой е трансформирал мнението си след събитията от последната седмица и година. Големият грях на реалистичната десница е да споделя „ Аз ви споделих “ и да трепери за признанието на останалите консерватори, когато вместо това биха могли да кажат „ добре пристигнали “ и да насочат огъня си към демократичните интернационалисти, които желаят да ни откажат от пътя към мира.
Мика Медоукрофт е онлайн редактор на American Conservative. През 2021-2022 е стипендиант по публицистика на Робърт Новак във Фонда за американски проучвания, а през 2022 е стипендиант в Института Кларемонт. До февруари 2021 е служил като връзка с Белия дом в Агенцията за запазване на околната среда на Съединени американски щати и е отговарял за правенето и написването на речите и изказванията. Притежава магистърска степен по обществени науки от Чикагския университет, където написа по политическа доктрина. Бакалавър по история и публицистика от Хилсайд Колидж. Родом е от северозападната част на Тихия океан и сходно на Одисей се надява един да се завърне вкъщи след дългото заточение на изток.
Инфо: theamericanconservative.com
